Безплодие в семейството

Безплодието в семейството е важен медико-биологичен проблем, който на фона на неблагоприятните демографски показатели в повечето развити страни придобива социално и общочовешко значение.

За нашата страна първото мащабно проучване на безплодието е проведено в периода 1980 – 1982 г. и е установен 7,55% стерилитет. През 2005 г. т доклада за излседване на честотата на причините за безплодието в страната е установено, че 15% от жените във фертилна възраст имат затруднения, свързани с реализиране на желанието за дете. Възрастовия фактор има значение за евентуалните репродуктивни проблеми особено при жените след 35 години намалява яйчниковия резерв.

Честотата на вродените аномалии се увеличава след 35 години като двойката е желателно да извърши генетична консултация преди забременяването. По време на бременността е препоръчително да се извършва ултразвукова фетална морфология, т.е. ехографски скрининг за нормално фетално развитие и ранна диагноза на евентуални аномалии. При пациенки с установени фетални отклонения от ехографското изследване, както и при жени след 35 години е желателно да се извършва и амниоцентеза, т.е. пункция и аспирация на околоплодна течност под ехографски контрол за целите на генетичната диагностика между 16-18 г.с. В някои страни тези изследвания са задължителни с цел ранна диагностика на отклонения във феталното развитие.

Установено е, че при бременни и раждащи жени след 35 години, освен вродените аномалии е увеличен и рискът от някои усложнения като:

–   хипертонии (прееклампсия)

–   гестационен диабет

–   миоми

–   спонтанни аборти

–   преждевременни раждания

–   предлежание на плацентата и преждевременно отлепване

–   по-висок процент на оперативните раждания и др.

В днешно време рискът от развитие на някои от изброените усложнения е значително намален в резултат на подобреното медицинско обслужване и добрата информираност. Честотата на други акушерски усложнения не се променя, въпреки въпреки развитието на медицинската наука, класически пример е преждевременното раждане.

Според медицинския стандарт по Акушерство и гинекология, приет у нас през 2009 г., предтерминно (преждевремнно) раждане (ПР) е раждане на потенциално жизнеспособен плод с телесна маса при раждането до 2499 грама вкл. и/или гестационна възраст по-малко от 37 навършени г.с.

Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако отговаря на следните критерии:

–   телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст 22 и повече г.с. – независимо дали плодът е жив или мъртъв;

–   телесна маса при раждането под 600 грама и/или гестационна възраст под 22 г.с. – при условие, че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия.

За 2012 г. в България са станали 69 678 раждания. От тях 69 121 са живородени, а 6 124 са преждевременно родените, т.е. приблизително 10%.

В наши дни, според СЗО, за 2012 г. са се родили 15,2 млн. недоносени деца, като повече от 1 млн. умират до 1 година. В САЩ за 2012 г. са родени 600 хил. недоносени деца.

ПР е не само медицински, но и социален проблем. Въпреки усилията на нучното и практическото акушерство, съвременната токолитична терапия, честотата на преждевременните раждания през последното десетилетие не намалява.

ПР е причина за около 60-70% от неонаталната заболеваемост и смъртност, като в две трети от случаите става въпрос за нормални, генетично неувредени плодове.

Както терапевтичните, така и профилактичните средства не са достатъчно ефикасни. Това се дължи и на неизяснената етиология на преждевременното раждане, а прилаганите профилактично-лечебни мероприятия са повече емпирични.

Възможностите за превенция на преждевременните раждания трябва да се насочат към откриване и лечение на цервико-вагиналната инфекция и не само към клинично манифестираната инфекция, но и към всички “завоалирани” по-леки инфекциозни заболявания, с особено внимание към TORCH-инфекциите. Клиничните проучвания в последните години са насочени към създаване на комплексен терапевтичен алгоритъм за поведение на преждевременните раждания с цел намаляване на честотата им, особено за родените с тегло под 1 000 грама.

В съвременното клинично акушерство за диагностициране на ПР се прилагат най-често биохимични маркери и трансвагинална ехография.

В ранна гестационна възраст неблагоприятния изход се дължи на недоносеност на плода, хиалинно-мембранната болест, интравентрикуларни кръвоизливи, некротичен ентероколит и сепсис. Тежката умствена изостаналост, загубата на слух и зрение, церебралната парализа, освен сериозните медицински грижи, имат и тежки социални последици, затова ранната диагноза на ПР с целевия арсенал от съвременни методи е от изключително значение.

В заключение може да се акцентира, че възрастта е важен индикатор, определящ поведението през бременността и раждането, но не трябва да се абсолютизира. Трябва да се има предвид, че жените над 35 години имат по-висок социално-икономически статус, образование, а това допринася за една по-висока мотивираност и положително отношение към бременността и раждането.