Честотата на вродените аномалии се увеличава след 35 години като двойката е желателно да извърши генетична консултация преди забременяването. По време на бременността е препоръчително да се извършва ултразвукова фетална морфология, т.е. ехографски скрининг за нормално фетално развитие и ранна диагноза на евентуални аномалии. При пациенки с установени фетални отклонения от ехографското изследване, както и при жени след 35 години е желателно да се извършва и амниоцентеза, т.е. пункция и аспирация на околоплодна течност под ехографски контрол за целите на генетичната диагностика между 16-18 г.с. В някои страни тези изследвания са задължителни с цел ранна диагностика на отклонения във феталното развитие.
Установено е, че при бременни и раждащи жени след 35 години, освен вродените аномалии е увеличен и рискът от някои усложнения като:
– хипертонии (прееклампсия)
– гестационен диабет
– миоми
– спонтанни аборти
– преждевременни раждания
– предлежание на плацентата и преждевременно отлепване
– по-висок процент на оперативните раждания и др.
В днешно време рискът от развитие на някои от изброените усложнения е значително намален в резултат на подобреното медицинско обслужване и добрата информираност. Честотата на други акушерски усложнения не се променя, въпреки въпреки развитието на медицинската наука, класически пример е преждевременното раждане.
Според медицинския стандарт по Акушерство и гинекология, приет у нас през 2009 г., предтерминно (преждевремнно) раждане (ПР) е раждане на потенциално жизнеспособен плод с телесна маса при раждането до 2499 грама вкл. и/или гестационна възраст по-малко от 37 навършени г.с.
Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако отговаря на следните критерии:
– телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст 22 и повече г.с. – независимо дали плодът е жив или мъртъв;
– телесна маса при раждането под 600 грама и/или гестационна възраст под 22 г.с. – при условие, че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия.
За 2012 г. в България са станали 69 678 раждания. От тях 69 121 са живородени, а 6 124 са преждевременно родените, т.е. приблизително 10%.
В наши дни, според СЗО, за 2012 г. са се родили 15,2 млн. недоносени деца, като повече от 1 млн. умират до 1 година. В САЩ за 2012 г. са родени 600 хил. недоносени деца.
ПР е не само медицински, но и социален проблем. Въпреки усилията на нучното и практическото акушерство, съвременната токолитична терапия, честотата на преждевременните раждания през последното десетилетие не намалява.
ПР е причина за около 60-70% от неонаталната заболеваемост и смъртност, като в две трети от случаите става въпрос за нормални, генетично неувредени плодове.
Както терапевтичните, така и профилактичните средства не са достатъчно ефикасни. Това се дължи и на неизяснената етиология на преждевременното раждане, а прилаганите профилактично-лечебни мероприятия са повече емпирични.
Възможностите за превенция на преждевременните раждания трябва да се насочат към откриване и лечение на цервико-вагиналната инфекция и не само към клинично манифестираната инфекция, но и към всички “завоалирани” по-леки инфекциозни заболявания, с особено внимание към TORCH-инфекциите. Клиничните проучвания в последните години са насочени към създаване на комплексен терапевтичен алгоритъм за поведение на преждевременните раждания с цел намаляване на честотата им, особено за родените с тегло под 1 000 грама.
В съвременното клинично акушерство за диагностициране на ПР се прилагат най-често биохимични маркери и трансвагинална ехография.
В ранна гестационна възраст неблагоприятния изход се дължи на недоносеност на плода, хиалинно-мембранната болест, интравентрикуларни кръвоизливи, некротичен ентероколит и сепсис. Тежката умствена изостаналост, загубата на слух и зрение, церебралната парализа, освен сериозните медицински грижи, имат и тежки социални последици, затова ранната диагноза на ПР с целевия арсенал от съвременни методи е от изключително значение.
В заключение може да се акцентира, че възрастта е важен индикатор, определящ поведението през бременността и раждането, но не трябва да се абсолютизира. Трябва да се има предвид, че жените над 35 години имат по-висок социално-икономически статус, образование, а това допринася за една по-висока мотивираност и положително отношение към бременността и раждането.