Рак на шийката на матката

Появата на конкретни оплаквания обикновено насочва към вероятната диагноза, но в тези случаи най-често се касае за напреднал раков процес. Тъй като преканцерозите на маточната шийка са лечими в 100% от случаите, от изключителна важност е навременното диагностициране на ранните етапи на раково изменение на епитела.

Ракът на маточната шийка е второто по честота онкологично заболяване. В България се установява постоянна тенденция на увеличаване на случаите на предрак и рак на маточната шийка. В последните години се наблюдава тенденция на подмладяване на болните – 13,2 ℅ от болните с рак на маточната шийка са до 30 години. Профилактичната цитонамазка от шийката на матката ни дава възможност, още в ранен стадий и на ниво клетка, да бъдат диагностицирани и лекувани предраковите изменения.

  • ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ

    Препоръчваме особено внимание да се обърне на годишните профилактични прегледи от най-млада възраст, когато се разболяват 2/3 от болните

Видове диагностични процедури, които се провеждат :

  • Цитологично изследване (цитонамазка)

    Това изследване е скринингов метод за установяване на изменения в епителните клетки на маточната шийка. Препоръчва се цитонамазка да се провежда поне веднъж годишно при всяка жена след 21-годишна възраст или три години след началото на полов живот. Извършва се при гинекологичен преглед, като чрез специална методика с четчица се обтрива външната част на маточната шийка и цервикалния канал.

    Цитологично изследване (цитонамазка) - това изследване е скринингов метод за установяване на изменения в епителните клетки на маточната шийка. Препоръчва се цитонамазка да се провежда поне веднъж годишно при всяка жена след 21-годишна възраст или три години след началото на полов живот. Извършва се при гинекологичен преглед, като чрез специална методика с четчица се обтрива външната част на маточната шийка и цервикалния канал.
    Цитологично изследване (цитонамазка) - това изследване е скринингов метод за установяване на изменения в епителните клетки на маточната шийка. Препоръчва се цитонамазка да се провежда поне веднъж годишно при всяка жена след 21-годишна възраст или три години след началото на полов живот. Извършва се при гинекологичен преглед, като чрез специална методика с четчица се обтрива външната част на маточната шийка и цервикалния канал.
    Цитологично изследване (цитонамазка) - това изследване е скринингов метод за установяване на изменения в епителните клетки на маточната шийка. Препоръчва се цитонамазка да се провежда поне веднъж годишно при всяка жена след 21-годишна възраст или три години след началото на полов живот. Извършва се при гинекологичен преглед, като чрез специална методика с четчица се обтрива външната част на маточната шийка и цервикалния канал.
    Цитологично изследване (цитонамазка) - това изследване е скринингов метод за установяване на изменения в епителните клетки на маточната шийка. Препоръчва се цитонамазка да се провежда поне веднъж годишно при всяка жена след 21-годишна възраст или три години след началото на полов живот. Извършва се при гинекологичен преглед, като чрез специална методика с четчица се обтрива външната част на маточната шийка и цервикалния канал.

    Взетият по този начин материал се изследва под микроскоп с цел установяване наличието на атипични епителни клетки (клетки с ракови изменения). Резултатът от цитонамазката се класифицира в 5 РАР групи (групи по Папаниколау). Групите са както следва:

    •   I PAP група означава нормални епителни клетки на шийката на матката и налага рутинно подлагане на цитонамазка след 1 година.

    II PAP група показва наличие на възпалителни изменения в епителните клетки на шийката на матката (цервицит) или метаплазия (доброкачествено изменение на клетките). Налага се повторна цитонамазка в по-кратък срок – 3 до 6 месеца.

    •  III PAP група е междинна група (не се откриват категорични белези за клетъчна атипия), но резултатът е неясен и съмнителен. Тук не може категорично да се потвърди или отрече наличието на карцином. За това е необходима контролна цитонамазка в кратък срок или биопсия след колпоскопия. III PAP-D говори вече за средна до тежка степен дисплазия и налага по-бързи действия.

    •   IV PAP група – единични атипични клетки.

    •   V PAP група – множество атипични клетки, наложително е провеждането на биопсия.

    Citonamazka-3_150x134

    Резултатът от цитонамазката не поставя диагноза рак. Това изследване установява наличието или липсата на атипични клетки в епителния слой, а диагноза карцином на маточната шийка се поставя само на базата на резултат от направена биопсия (хистологично изследване).

    За да вземе материал за цитонамазка, лекарят обира клетки от шийката на матката (1 и 2) и ги нанася върху тънко стъкълце (3), за да бъдат изследвани после под микроскоп.

  • Колпоскопия

    Kolposkopiq_150x99Изследването представлява оглед с оптична техника на влагалището и маточната шийка, при което се наблюдават детайли, които може да убягнат при оглед с невъоръжено око. По време на колпоскопията се провеждат проби с оцетна киселина и луголов разтвор, при които се изобразяват суспектни за раков процес участъци, ако са налице такива. На съмнителните участъци може да се направи биопсия за хистологично изследване.

  • Изследване под микроскоп на тъкани на маточната шийка (хистологично изследване)

    Чрез това изследване със сигурност може да се определи дали се касае за предракови изменения (преканцерози) или раково заболяване. Изследването се предхожда от биопсия на суспектни участъци, от които се взима материал. За разлика от цитонамазката, при която се изследват повърхностните клетки, при хистологичното изследване се изследват тъканите в дълбочина.

  • Изследване на вирусната ДНК чрез PCR метод (генотипизиране)

    Това изследване категорично установява има или не инфекция с HPV, но не поставя диагноза рак. Най-често се провежда изследване за високорискови (онкогенни) типове на вируса, като положителният резултат налага провеждането на цитонамазка с колпоскопия на всеки 6 месеца. Процедурата за взимане на материал за генотипизиране е сходна с тази при цитонамазката.

  • Други методи за изследване (ендоскопии, рентгенови изследвания и др.)

    Провеждат се при категорично доказано раково заболяване за определяне на стадия и разпространението на тумора в съседни органи (пикочен мехур, дебело черво и др.) и за установяване на метастази.